Историческо развитие на Банско
Банско е едно от най-старите поселения в полите на Пирин, разположено на важни пътни артерии. Благодарение на удобното си разположение селището се развива извънредно бързо и през XVIII век е сред най-богатите в югозападните български земи. Оживената занаятчийска и търговска дейност постепенно го превръщат в икономическо средище, а благодарение на стопанското укрепване и издигане на банскалии през Възраждането и пътуванията им в развитите страни на Западна Европа, Банско бързо се развива като селище с градски облик и се превръща в един от най-значимите центрове в Североизточна Македония.
Архитектура и укрепени къщи
Като реален израз за благосъстоянието на замогналите се търговски фамилии и до днес се извисяват интересните старинни домове – крепости на Банско, пригодени за сигурност и активна отбрана на стопаните си. Те се отличават от разпространените типове планинска българска къща по сложното си вътрешно разпределение, по наличието на сервизни помещения, на тайни коридори и скривалища, по масивния си каменен градеж.
Банската укрепена къща
Банската укрепена къща е възрожденска къща, подтип на разложко-чепинската къща от южнобългарския дял. Има предположения, че плановата й схема е донесена от Италия.
Приземен етаж и стопански помещения
В приземния етаж са разположени месилникът, водникът, избата, подникът (обор) и други стопански помещения, а в домовете на банските търговци и занаятчии там се намирали дюкяните и занаятчийските работилници.
Жилищният етаж и вътрешното разпределение
Горният етаж се изгражда около надлъжен чардак, от който е достъпна основната функционална група жилищни помещения – „кашчи“, гостна и женска одая, във всяка от които има огнища. Характерно за строителството на Банско е проходимостта от стая в стая, особенно важна за закрилата на стопаните от евентуално нападение.
Функции на помещенията
Гостна: Не се използвала за нуждите на семейството, винаги добре подредена и застлана с най-красивите и пъстри черги, тя очаквала своите гости.
Женска одая: Мястото, където жените се събирали, за да работят.
Кашчи: Основното жилищно помещение, с огнище за приготвяне на храна, ниши за съдове, мосандри за облекло и храна, софра и одер за спане.
Допълнителни елементи и конструктивни особености
В по-богатите домове в дъното на одаята имало излаз към задна стълба за двора. Във Веляновата къща оттам по цялата дължина на етажа е издадено и оградено с талпи тясно чердаче – тук се е простирало прането, по-нататък е нужникът, последван от банята. Вход към сервизните помещения има и откъм големия чардак.
Отбранителни функции и укрепления
Най-характерната особеност за укрепената банска къща е наличието на каменно жилищно ядро, пригодено за временно пребиваване и за отбрана. Стените са масивни, изградени от камък, като външните достигат до 1.20 м дебелина. В тях има бойници за стрелба, вратите са ниски и стабилни, прозорците малки и защитени с решетки и капаци.
Чардак и колиба
Чардакът е просторен, ограден с красиво оформени пармаци и дървени колони. Срещу вратата на „кашчи“ е дъсчена мивка, подпряна на гредички. От чардака се излиза на „колибата“ – открита тераса, срещаща се само в банската къща. Тя свързва жилищната и стопанската част и служи както за работа, така и за сушене на храни.
Ограждения и външна защита
Банските възрожденски къщи са обградени и укрепени отвън с високи каменни зидове и мурови порти.
Уникалност на банската архитектура
Оригиналното жилищно строителство в Банско не се среща в околните селища на Разложката котловина и е не само резултат на нарасналите материални възможности на банскалии, но и на по-високата им духовна култура.
